Депеша · лайфстайл
Когато слънцето потъна зад дюните, небето се превърна в океан от звезди...
Сахара не е просто пясък — тя е безкрайност. Когато камилите спряха на върха на последната дюна, дъхът ми спря заедно с тях.
Лагерът беше скромен, но перфектен — берберски палатки, килими, свещи. Нищо излишно, нищо недостатъчно.
„Небето беше толкова пълно със звезди, че сянката ми се виждаше на пясъка.“
POSOKA Travel Journal
Вечерята около огъня беше тажин с нар и бадеми. Берберските музиканти свиреха на инструменти, чиито имена не знам и до днес.
Сутринта изгревът оцвети дюните в нюанси на злато и розово. Беше като да гледаш раждането на света.
